Разположено е върху природен феномен, резултат от въздействието на Луда река върху високи каменни хълмове. Култовият обект има площ 2,5 декара. Той е регистриран през 1993 г. от проф. Тотко Стоянов. Проучван е чрез редовни разкопки в продължение на десет археологически сезона. В района са открити съоръжения и материали от късната бронзова, ранната желязна, късната желязна, късноелинистическата и римската епоха.
Регистрирани са няколко големи огнища-олтари с диаметър около 1 м., датирани от късната бронзова епоха. Около тях са открити големи количества фрагменти от глинени съдове, животински кости, костни и каменни инструменти, бронзови мъниста. Интерес представлява изграденият олтар с формата на двустранна бойна или церемониална брадва.
Даровете, депонирани по склоновете на светилището свидетелстват, че през елинистическата епоха освен със земеделие и животновъдство населението се е занимавало и с металообработване и ювелирство, пишат историците. Последните находки на обекта са от ІV в. сл. Хр. и показват, че след приемането на християнството светилището постепенно е изоставено и забравено.
