Село Българин възниква в края на XIX век по долината на река Марица, когато български семейства от Беломорска Тракия и Родопите се заселват тук след Освобождението и създават силна земеделска общност. Мекият климат и плодородните земи стават гостоприемно място за хора от различни етноси. Част от тях са се занимавали с бубарство - поминък, който е носел добри доходи на населението, но е отминал. Сега основно тук се отглеждат овце, биволи, сусам, зеленчуци и овошки.
Сърцето на културния живот е народно читалище "Васил Левски - 1928", към което има активна група за автентичен фолклор. С нея село Българин се представя на различни национални и международни фолклорни фестивали в България.
Официалният празник на село Българин е 21 септември, когато се организира традиционен събор, който привлича жители и гости на селото. На този празник село Българин се превръща в място за среща между поколенията, паметта и живия фолклор.
Храмът „Рождество Пресветая Богородица“ е построен през 1877 г. В Българин се гордеят с делата на своите съжители, които през годините са участвали неведнъж в национално-освободителните борби. В тяхна чест още през 1941 г. на хълма над селото е поставена плоча на III рота на 18 -ти Етърски полк на Цар Борис III. В центъра на селото друга плоча пази паметта на загиналите местни жители в борбата за национална независимост и обединение. През 2025 г. родственици и почитатели на капитан Кирил Сидеров - летописец и адютант на Десети пехотен Родопски полк, който загива през 1925 г, му отдават почит с паметна плоча върху фасадата на родната му къща в Българин.
В центъра на селото има хубав парк с чешма и малък пазар, на който може да намерите сезонна продукция от местните фермери. Тук е едно от местата, на които се прави традиционният ахчак (продукт от овче мляко, подобен на катък), но също ябълков оцет и натурален сок от круши. В селото има още таханджийница за сусамов тахан, сладкарска работилница и сръчни жени, които приготвят домашни лютеници, сладка и подправки. За всички тях попитайте в читалището.